Jun 18, 2009, 11:01 PM

Плачи

  Poetry
691 0 4

Плачи

 

Нямам сили да те спра.

Плачи и ще ти мине.

Плачи, щом всеки ден си сам,

тъгата ще отмине.

Плачи за този, който проси

и мръзнат му ръцете.

Плачи за този, който носи

в усмивка греховете.

Плачи за ей туй малко коте,

което ще загине

на улицата под колите

или в легло от тиня.

Плачи за майката, чието

дете е без ръчички.

Плачи дори и за детето,

което мрази всички.

 

Плачи, но знай, че те – сълзите,

скръб чужда не отмиват.

Но щом се будят с плач очите,

във плач и ще заспиват.

 

Ноември 2006  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...