Плачи, Дяволе, плачи!

Пусни на свобода свойте кървави сълзи.

Нека адът да замръзне, гласа на болка замълчи,

пусни на свобода свойте кървави сълзи.

Плачи, Дяволе, плачи! 

За стотен  път към луната изреви.

С измъчените си очи, плачи, плачи.

Пусни тез` кървави сълзи.

От светлината вечно ти прокуден си,

низвергнат от небесни красоти.

Не ще усетиш влюбени мечти,

плачи, Дяволе, плачи!

Рогат и грозен в пъкала лази,

земя проклета напои със свойте кървави сълзи.

Да разбереш, че от червей по-нисш си ти,

плачи, Дяволе, плачи!

Но не сме ли ний лукави, не сме ли всички дяволи?

Не сме ли ний проклети, колкото си ти?

Ще плача аз за тебе, роден брате,

ще плача с кървави сълзи.