Черен пипер от мелничка е самотата.

Вдишвам я с гръмки кихавици и наслада.

Тя е в началото, края, средата,

докато някой   ме чака  задочно,

а аз в светлината съм сянката падаща.

Болезнено смешно и жалко е да наблюдавам

размити границите на величието и падението,

безсмислено и илюзорно да осъзнавам

на разума  фалцетното видение,

в абсурда на недостижимото...

Разгадаването е  судоку нерешимо,

доказано, с най-висша трудност...

 Предполагаем  сън, вменен  за будност.

Животът е тъждество на самотата.

Не открих в него  безусловна  прегръдка.

Бод след бод аз съм иглата,

която везе неразгадаеми знаци

в сложното ръкоделие от загадки.

Удрят ме  микроскопични гледни точки,

заразни и опасни като  скарлатина,

простеещи като бордюрни плочки

по пътя на разгърнатата серпентина.

От бивша фауна  земята се раздува,

а вихрите пепел от кости отвяват.

Пей ,самота,какво ти струва!

Животът е брилянт сред плява!

Нали той търпеливо ме понася.

Обичам го със  всичките  издънки,

защото толкова от него  зная.

 Боли ме ,че не мога да го  гадая.

Някъде в тъмни ъгли перверзници

го изнасилват садистично,

аплодирани от богопомазани безбожници

и от незнаещи всезнайковци,

които осъзнават едва накрая,  миг

преди да проснат  в ковчега

вдървената си житейска омега.

Погрешни имена,погрешна представа,

погрешни мисли,погрешни думи.

Може би грешно играя играта,

може би не съм и за нея.

Боса, гола и гологлава

на зиг-заг бягаща  между безумия,

изстреляни  потайно

безсърдечно,безчувствено и нехайно.