29 апр. 2018 г., 09:56  

Плагиатор

1.4K 1 2

През кривите огледала на гладка мозъчна кора

във моята душа се вмъкна, с кама лъжа

отряза тук и там по нещо чуждо и непреживяно,

съши си го без срам във роклята на суетата,

решѝ, че сред тълпата ще минеш за богата.

Размаха пръст във заповедни фрази,

нали не си го преживяла, може всякак да звучи

и продължи, да лъжеш себе си дори,

противно за човек и за жена със чест.

Но мисълта ти те предаде,

тя няма как да замаскира и да потвърди

със сходни стихове това,

което си ошътала от чуждите души.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...