29.04.2018 г., 9:56  

Плагиатор

1.4K 1 2

През кривите огледала на гладка мозъчна кора

във моята душа се вмъкна, с кама лъжа

отряза тук и там по нещо чуждо и непреживяно,

съши си го без срам във роклята на суетата,

решѝ, че сред тълпата ще минеш за богата.

Размаха пръст във заповедни фрази,

нали не си го преживяла, може всякак да звучи

и продължи, да лъжеш себе си дори,

противно за човек и за жена със чест.

Но мисълта ти те предаде,

тя няма как да замаскира и да потвърди

със сходни стихове това,

което си ошътала от чуждите души.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...