29 abr 2018, 9:56  

Плагиатор

1.4K 1 2

През кривите огледала на гладка мозъчна кора

във моята душа се вмъкна, с кама лъжа

отряза тук и там по нещо чуждо и непреживяно,

съши си го без срам във роклята на суетата,

решѝ, че сред тълпата ще минеш за богата.

Размаха пръст във заповедни фрази,

нали не си го преживяла, може всякак да звучи

и продължи, да лъжеш себе си дори,

противно за човек и за жена със чест.

Но мисълта ти те предаде,

тя няма как да замаскира и да потвърди

със сходни стихове това,

което си ошътала от чуждите души.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...