28 апр. 2016 г., 20:48

Плахо дете

1K 0 0

 

Плахо дете, от студ ти трепериш,
гледаш света през замръзнало езеро
и говориш със вцепенените сенки,
не усещаш, че край тебе е пролетно и весело.

Плахо дете, от студ ти трепериш,
сякаш сенките призрачни са на смразени мечти,
сякаш утеха няма да намериш,
и вихърът снежен неспирно край теб се върти.

Нещо те е стреснало днес или вчера,
някой крадец е откраднал твоя плам жив
и като ледена статуя седиш начумерено,
но под дебелия лед сърцето ти бие.

Какво те изплаши, че за теб е все зима?
Пролет е вече прекрасна, виж, отвори си очите.
Виж я, преди да е късно, тя е неземно красива,
виж я, по-бързо, защото скоро ще си отиде.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....