14 июл. 2020 г., 11:10
Плажни размисли и страсти
На плажа красота, романтика
и жълто-сините нюанси на морето,
а гларусите, с древна тактика,
разбиват тишината на парчета
с гласът си, спомени от древността,
която спи в руините на фара.
Едно море - око на вечността,
и слънцето, което спомени изгаря,
забодено над всички и над всеки.
Прозрачна пяна от вълни далечни
е краят на теченията-пътеки.
На този фон... защо се мислиме за вечни?...
10.08.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Стойчо, адаш, благодаря ви за коментарите.
-
Дени, смятам, че наддаването тепърва започва...
Благодаря за неортодоксалното включване. -
Георги...
Това е въпрос за 1 000 000 лева. -
Подходящо...
Хареса ми. -
Георги, хората сме като пчелите:пренасяме вечността от кошер в кошер след роене.
-
Ничка, страхотен философски коментар си ми оставил!
Благодаря от сърце. -
Гош вечността е част от нас самите, нашето съществуване е ключ на паралелни реалности, където нашата материя се кодира и програмира!
Ние сме временни, но времето ни прави винаги живи, не забравени, защото, когато някой ден вече ни няма, ние оставаме във спомените, оставаме вградени в домовете си, запечатали енергията си, а тя е вечна-и тя е онзи полюс, който ни прави вечни, онази черта!
Страхотен стих!
Браво! -
Така е, Кети Рашева, много точно казано, благодаря ти.
-
Колко малки сме всъщност, а се мислим за богове...
-
Явно имаме високо самочувствие, Деа.
Благодаря за много уместното включване. -
Защо ли наистина се мислим за вечни...
-
Да, Мариана, в сравнение с него, не сме и бебета...
Благодаря за дълбокия коментар.
Мерси, Веселине.
И на теб благодаря, Румяна, за чудесното включване. -
Благодаря за стиха! Тук видях много дълбока философия и тези размисли могат да ти дойдат и в планината.
-
Дълбоко послание!
Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
