На плажа красота, романтика
и жълто-сините нюанси на морето,
а гларусите, с древна тактика,
разбиват тишината на парчета
с гласът си, спомени от древността,
която спи в руините на фара.
Едно море - око на вечността,
и слънцето, което спомени изгаря,
забодено над всички и над всеки.
Прозрачна пяна от вълни далечни
е краят на теченията-пътеки.
На този фон... защо се мислиме за вечни?...
10.08.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
