Помниш ли как тишината бе приятна,
как нежна бе и любовта...?
Там, в онази нощ омайна,
аз и ти със вплетени крила.
Там дали искрен беше ти 
и дали знаеш да обичаш, ми кажи?

Вярно, че понякога и истината, знам, боли,
но в онази нощ изцяло мой бе ти, нали?

Тайно в мене скрита,
лъжливата надежда още пламенно гори.
Ела отново във онази нощ,
направи отново тези чудеса.
Огъня от сажди запали,
помогни ми да те разбера 
и пак със теб в любов яростно да изгоря!