Пламъци от нелюбов...
Пламъци от нелюбов...
Изгоря сатенът - перлено сребрист...
С пепел спомени...
Дантелите от самота нежно стенат...
Попиха чаршафите копринени сълзи...
от липса на тебе отронени...
Още тлеят въздишки нощни
по леглото ми празно без тебе...
Горят и устните, зажаднели за допир
с чужди...
Ех, пъклени желания... (за обич...)
палят тялото ми и жарта подклаждат
във мене... И любовните нужди...
Очаквам те...
Да загасиш по леглото с ласки пожара...
Да разтопиш с влюбено докосване останалата от
самота жарава...
Да ме любиш и да видиш...
Как огънят вода става...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андреа Емилова Все права защищены
