velvet (Андреа Емилова) velvet (Андреа Емилова)
40
Aug 26, 2008, 4:44 PM

Пламъци от нелюбов...

  Poetry » Love
988 0 12
 

Пламъци от нелюбов...

Изгоря сатенът - перлено сребрист...

С пепел спомени...

Дантелите от самота нежно стенат...

Попиха чаршафите копринени сълзи...

от липса на тебе отронени...

Още тлеят въздишки нощни

по леглото ми празно без тебе...

Горят и устните, зажаднели за допир

с чужди...

Ех, пъклени желания... (за обич...)

палят тялото ми и жарта подклаждат

във мене... И любовните нужди...

Очаквам те...

Да загасиш по леглото с ласки пожара...

Да разтопиш с влюбено докосване останалата от

самота жарава...

Да ме любиш и да видиш...

Как огънят вода става...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андреа Емилова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0