25 янв. 2014 г., 18:06  

Пламък II

1.1K 0 1

Пламък, невидим, непорочен,
по детски чист, неугасващ,
ти си блуждаеща светлина
по пътя на изгубените души.

Сочеща, водеща по пътеки -
красиви, неясни, опасни,
съблазнително мистични и сладки,
бленувана мелодия за красиви очи.

 

Водеща - уверено, настойчиво,
неспирно и доказваща ясно
как бленуваш нея откакто
докоснала е нежно твоите уши.

Жаден, тръпнещ, устремен,
достигнал целта, в тази призрачна игра,
дали ще намериш в ръцете си светулка,
или от своя бленуван пламък изгориш?

 

25 януари 2014г.,

dark_winged.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирела Шопова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса! Засегнала си много аспекти на огъня и текстът звучи богат на смисъл и щрихи. Огнената тематика ми е слабост
    Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...