25 янв. 2014 г., 18:06  

Пламък II

1.1K 0 1

Пламък, невидим, непорочен,
по детски чист, неугасващ,
ти си блуждаеща светлина
по пътя на изгубените души.

Сочеща, водеща по пътеки -
красиви, неясни, опасни,
съблазнително мистични и сладки,
бленувана мелодия за красиви очи.

 

Водеща - уверено, настойчиво,
неспирно и доказваща ясно
как бленуваш нея откакто
докоснала е нежно твоите уши.

Жаден, тръпнещ, устремен,
достигнал целта, в тази призрачна игра,
дали ще намериш в ръцете си светулка,
или от своя бленуван пламък изгориш?

 

25 януари 2014г.,

dark_winged.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирела Шопова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса! Засегнала си много аспекти на огъня и текстът звучи богат на смисъл и щрихи. Огнената тематика ми е слабост
    Поздрав!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...