25 ene 2014, 18:06  

Пламък II

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Пламък, невидим, непорочен,
по детски чист, неугасващ,
ти си блуждаеща светлина
по пътя на изгубените души.

Сочеща, водеща по пътеки -
красиви, неясни, опасни,
съблазнително мистични и сладки,
бленувана мелодия за красиви очи.

 

Водеща - уверено, настойчиво,
неспирно и доказваща ясно
как бленуваш нея откакто
докоснала е нежно твоите уши.

Жаден, тръпнещ, устремен,
достигнал целта, в тази призрачна игра,
дали ще намериш в ръцете си светулка,
или от своя бленуван пламък изгориш?

 

25 януари 2014г.,

dark_winged.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирела Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса! Засегнала си много аспекти на огъня и текстът звучи богат на смисъл и щрихи. Огнената тематика ми е слабост
    Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...