3 апр. 2020 г., 23:10

План

1.2K 1 2

ПЛАН

 

Ще си татуирам бялото на окото... 
За да не виждам вече помията... 
Ще си сложа розовите очила 
и ще забравя грознотата... 
След всичко ще бъде
по-чисто и красиво... 
Може би Вселената си има
План... 
Ще пия вино и ще пиша,
пък смисъл има ли,
не знам?! 
Ще продължа по пътя,
който преди месеци поех
изпълнена със вяра... 
Тихичко ще си припявам
думите ти, „можеш много повече“,
когато съм на път
да се откажа и ми е трудно... 
като някаква молитва, стара,
но караща ме да повярвам в тях! 
Ще се къпя в илюзия,
а не във страх... 
Ще си татуирам някакъв тотем,
там близо до сърцето... 
да бъде с мен, когато
всички други тръгнат си... 
Ще изпълня всяко свое желание,
ако не в реалността,
поне в съзнанието... 
Когато светът се срине,
мама нека помни моите заръки... 
Ще си татуирам...
бялото на окото... 

 

2 Април 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...