ПЛАН

Ще си татуирам бялото на окото... 
За да не виждам вече помията... 
Ще си сложа розовите очила 
и ще забравя грознотата... 
След всичко ще бъде
по-чисто и красиво... 
Може би Вселената си има
План... 
Ще пия вино и ще пиша,
пък смисъл има ли,
не знам?! 
Ще продължа по пътя,
който преди месеци поех
изпълнена със вяра... 
Тихичко ще си припявам
думите ти, „можеш много повече“,
когато съм на път
да се откажа и ми е трудно... 
като някаква молитва, стара,
но караща ме да повярвам в тях! 
Ще се къпя в илюзия,
а не във страх... 
Ще си татуирам някакъв тотем,
там близо до сърцето... 
да бъде с мен, когато
всички други тръгнат си... 
Ще изпълня всяко свое желание,
ако не в реалността,
поне в съзнанието... 
Когато светът се срине,
мама нека помни моите заръки... 
Ще си татуирам...
бялото на окото... 

2 Април 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия