Планина 2025
на Иван Хаджидимитров
Тук от росен лист капе изтърпяна болка.
Болката ще прости,но не знаем доколко.
Притихналата планина по пътеки страда.
Утринна светлина раздава щедро пощада.
Беше лутане в нощта на страх от раздели.
Сега сред дневна суета намираме предели.
Колко дълго ще вървим преди обща среща?
Съзирам знак от дим на огнището днешно!
Любовта ще ни приюти и от неверие опази.
Нали търсим свои следи,далеч от съблазън?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
