на Иван Хаджидимитров
Тук от росен лист капе изтърпяна болка.
Болката ще прости,но не знаем доколко.
Притихналата планина по пътеки страда.
Утринна светлина раздава щедро пощада.
Беше лутане в нощта на страх от раздели.
Сега сред дневна суета намираме предели.
Колко дълго ще вървим преди обща среща?
Съзирам знак от дим на огнището днешно!
Любовта ще ни приюти и от неверие опази.
Нали търсим свои следи,далеч от съблазън?
© Стойчо Станев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
