17 мая 2012 г., 11:12

Платих ли си

999 0 0

Ела сега. Седни да поговорим,
защо те мисля още ми кажи?
Недей мълча! Нали ти знаеш всичко,

Кажи ми, хайде, лек за любовта.

Не се усмихвай, вече няма пламък
в очите ти така, както някога преди.
След толкова пожари сега е празно,
а помня как ме сгряваше в нощта.

Не ме поглеждай. Нямаш място тук.
Така добре си е живота ми без теб.
Ех, само ако мога днес да разбера
защо те мисля… Нали отиде си!

 

Не те обичам, Господи, как бих могла
да те сънувам още, кошмари не ща…

Но ти си тук, усещам те наблизо,

Кажи каквото има… и си върви...

Добре, седни… И нека да пресметнем

колко ти дължа за всяка глупост.
Платих ли си достатъчно сълзите,
заслужих ли си вече свободата?

 

Седни сега. За последно да ти кажа

как силно някога те аз обичах,
какъв пожар в душата ми горя,
защо превърнала съм се във пепел…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...