Плесен в битието
Очите желаят, за всичко мечтаят!
Сърцето бленува. Като море се вълнува!
Ръцете докосват. Нежно оглаждат...
Умът ми прегрял е. Мечти го охлаждат.
Потъвам във рими, картини и чувства.
Какво да направя? Живея с изкуство!
Обичам живота и всичко във него!
Светът подреден е като прекрасно, пъстро лего.
Мога да си го редя безкрай!
Фантазията ми покой не знай!
Но, най-тревожно е сърцето!
Не зная как издържа битието!
Над него нямам власт и сила!
Плесен смъртоносна в него се развива!
Разпръсва спори и убива!
Няма препарат, който ги изтрива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены
Мисълта ми беше за глобалното битие. Как се сменя?
