Плевел
Като плевел напъпляш във мен,
късаш малки парченца, пробиваш,
вземаш колкото можеш във плен,
всичко друго с листенца покриваш.
Разранен, дърпам стръкчета бясно,
а те никнат след всяка роса.
Във сърцето ми, скрити на тясно,
пукат нови безброй семенца.
Как да мразя, когато обичам,
чаках дълго заветния плод,
ала плевелът действа различно,
той на камъка дава живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венелин Недялков Все права защищены
