Толкова мъже еднакви...
Бягам от такива като теб.
Искам случки, но развратни.
Никому ще дам обет,
вярна няма как да стана.
Ако искаш провери!
Ти попитай мойте двама
има ли във мен искри.
Даваш стойност на боклука,
ореол си изковал...
Ала знаеш ли кой чука,
кой е взел и кой е дал?
Принос имат да пропадна.
Не, не вдигай ме сега!
Някой ден ще стана жадна
и за тази красота.
Но сега игра ще има!
Ти изгледай я докрай.
Днес играчите сме трима,
идва скоро моят край.
Ще улегна като локва,
газена от сто коли.
Ще ми казват те „безока”,
ще съм евтина дори...
Тръгвай днес и откажи се,
аз не ще те укоря.
От хиената спаси се -
плячка търси, не цветя!!!
© Дивата Лагуна Все права защищены
И на мен ми хареса!
Прекрасен стих!Браво!