25 июл. 2008 г., 14:25

По бира за тихата любов

1.3K 0 22

От стискане ми побеля душата,
(и белотата всъщност и отива).
Душманите отминаха нататък-
над друга къща завист да изливат.

Омръзна им от толкова „Обичам те!”.
Преситиха се (да сменим канала?).
Умората тежи цял тон в очите.
Ще пием ли? По бира за начало?

Добре - да пием. Вдигай първи тоста.
За тишината, влязла във очите!
За думите, обесени с жестокост!
За нежността, под паяжина скрита!

Дано ни видят пак щастливи! Нека!
И да се върнат- с новата си злоба.
Да им тежи като камбанен екот
смълчаната ни съхранена обич.

Пусни юмрука! Разярен си, зная...
Знам, тихо е, но аз и тъй те чувам.
Прости им - те не знаят как е в Рая!
И тиха, любовта ни вечност струва.


25.07.2008 г.
Дарина Дечева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Дано кънти (като шамарен екот!)
    смълчаната ни търпелива обич."

    Дано, Даре, дано...ти можеш явно и да обичаш и да твориш красива поезия ! Поклон и от мен! Наздраве за ЛЮБОВТА!
  • "Пусни юмрука! Разярен си, зная...
    Да, тихо е... Но аз и тъй те чувам.
    Да им простим - не знаят как е в Рая!
    И тиха, любовта ни вечност струва."

    Струва си и още как!
  • Върху последния ни дом изливат бетон за надгробната плоча.Като свършат,мъжете пият по бира и ни завиждат,че след краткото бягане,сме преминали в дългото спиране.
  • Нека, Дечева, нека!!!
    И да сменим каналите, каквото ни е писано

    Обичам те!
  • "И тиха, любовта ни вечност струва."
    Винаги съм се чудила... има ли цена?

    Браво, Дечева!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...