По бира за тихата любов
От стискане ми побеля душата,
(и белотата всъщност и отива).
Душманите отминаха нататък-
над друга къща завист да изливат.
Омръзна им от толкова „Обичам те!”.
Преситиха се (да сменим канала?).
Умората тежи цял тон в очите.
Ще пием ли? По бира за начало?
Добре - да пием. Вдигай първи тоста.
За тишината, влязла във очите!
За думите, обесени с жестокост!
За нежността, под паяжина скрита!
Дано ни видят пак щастливи! Нека!
И да се върнат- с новата си злоба.
Да им тежи като камбанен екот
смълчаната ни съхранена обич.
Пусни юмрука! Разярен си, зная...
Знам, тихо е, но аз и тъй те чувам.
Прости им - те не знаят как е в Рая!
И тиха, любовта ни вечност струва.
25.07.2008 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
