Може би така е по-добре...

да си тръгнеш, да не се надявам.

Никой няма да ме разбере,

затова мълча и преживявам

всяка песен, дето с тебе слушах.

Пускам я отново и отново...

Не, не мога да съм равнодушна.

Липсваш ми. Във всяко твое слово

търся някакви щастливи знаци.

Търся да открия нещо тайно.

Само най-големите "глупаци"

вярват във внезапни и случайни

интернет-познанства. Съжалявам...

Може би така е по-добре.

Да си тръгнеш, (да не се надявам!)

преди някой да ме разбере.