22 мая 2007 г., 20:06

По-добри?

775 0 3

Коя ли вечер ще си легна аз,
спокойна, независима, щастлива?
Дали ще случи се в среднощен час
да чуя шум и да не съм страхлива?

Ще дойде ли отново онзи ден,
когато няма да заключвам портата?
Децата ще крещят около мен,
весело кръжащи покрай тортата.

Дали ще станем по-добри,
ако заплатите са царски,
във времето, което предстои
ще се държим ли каруцарски?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз вярвам, Ани,
    вярвай и ти!
    Поздрави!
  • Аз също бях оптимист, Ани!!! Но от ден на ден оптимизма ми намалява прогресивно.
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • Едва ли, Ани...
    Просто хората са си такива - в несигурност стават зли(несигурността идва, когато нямат пари).
    Някой философ беше казал, че човекът е гордостта и изметта на вселената.
    Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...