Есента обагри зениците ми,
в които отново присъни се ти.
Стопли кръвта до клетките й
и превърна душата ми в стих.
Денят огря образа в спомени
и зашушука гласът ти в листата.
Мечтите вятър догони ги
и блеснаха отново в позлата.
Сред облаци над хоризонта
усмивката ти затанцува,
а аз отново бях жената,
отказала с теб да се сбогува.