16.10.2022 г., 23:15 ч.

По есен 

  Поезия
701 0 6

Есента обагри зениците ми,
в които отново присъни се ти.
Стопли кръвта до клетките й
и превърна душата ми в стих.

Денят огря образа в спомени
и зашушука гласът ти в листата.
Мечтите вятър догони ги
и блеснаха отново в позлата.

Сред облаци над хоризонта
усмивката ти затанцува,
а аз отново бях жената,
отказала с теб да се сбогува.


© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??