По кална пътека
По кална пътека дойде
и не забрави нищо да вземеш,
усмивката чиста на дете
или пък - погледа нежен.
По кална пътека дойде,
донесе мир във душата
и приласка ме като хлапе,
без да чакаш отплата.
По кална пътека дойде,
но въздуха ти ми донесе
и обрече мойто сърце,
да е вътре във мен... не далече.
По кална пътека дойде
и грабна ме с ръцете прекрасни,
отскубна ме, въздушно отне
от душата ми раните властни.
По кална пътека дойде,
но даде ми сили и вяра,
че калта е само "море",
море... но не и "океана".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
