dreamsinrhymes (dreamsinrhymes)
22 113
14 июн. 2017 г., 23:06

По ладовете на спасението 

  Поэзия » Другая
823 1 3

В този тънък свят пред счупване

една звездица, вярвам, пази храма...

Загърната в пролетно разсъмване,

погалена от топлата ръка на двама...

 

В този мрачен град пред срутване

земята мека, детелини ще подхване.

И ще роди от топлото тя влюбване,

и с пчелен мед сърцата ще нахрани.

А времето разлиства се в утрото,

политналите птици в бял цвят пеят,

надиплени  в хоризонтите на лустрото,

където планини в блясък златен греят.

Излишни и ненужни  стават думите,

издухани от ветровете  на споделяне.

Копита гонят залези над друмите

в облак прах  от мъка и разделяне.

 

В този тънък свят – пред счупване,

остана, вярвам, мъничко спасение,

с волята си да предпазим срутване,

с прегръдки да опишем  състрадание...

 

© dreamsinrhymes Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Излишни и ненужни стават думите,
    издухани от ветровете на споделяне.
    Копита гонят залези над друмите
    в облак прах от мъка и разделяне." Красиви волни стихове! Могат да прекосят километри без да се изморят!
  • Много благодаря! От скоро публикувам тук
  • Много силни редове! Образен и нежен стих! Впечатлена съм! Поздрави!
Предложения
: ??:??