По ладовете на спасението
В този тънък свят пред счупване
една звездица, вярвам, пази храма...
Загърната в пролетно разсъмване,
погалена от топлата ръка на двама...
В този мрачен град пред срутване
земята мека, детелини ще подхване.
И ще роди от топлото тя влюбване,
и с пчелен мед сърцата ще нахрани.
А времето разлиства се в утрото,
политналите птици в бял цвят пеят,
надиплени в хоризонтите на лустрото,
където планини в блясък златен греят.
Излишни и ненужни стават думите,
издухани от ветровете на споделяне.
Копита гонят залези над друмите
в облак прах от мъка и разделяне.
В този тънък свят – пред счупване,
остана, вярвам, мъничко спасение,
с волята си да предпазим срутване,
с прегръдки да опишем състрадание...
© dreamsinrhymes Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много благодаря! От скоро публикувам тук
-
Много силни редове! Образен и нежен стих! Впечатлена съм! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
издухани от ветровете на споделяне.
Копита гонят залези над друмите
в облак прах от мъка и разделяне." Красиви волни стихове! Могат да прекосят километри без да се изморят!