По Магелан
(този текст се публикува с любезното разрешение на Черен Джак 12)
Миниран си със себе си навярно
в живота монотонен, без следи.
Две точки свързваш само по случайност
чрез почерка си непростимо крив.
Не случи на любов, а на раздели -
рекорд постави, за да си стоик.
И на Персей с летящите сандали
за ходещите стана по-велик.
Амбиция отвътре те изгаря -
да полетиш над синия безкрай.
Да хвърлиш поглед зад онази вяра,
която надживява всеки край.
Сега не си на "ти" с живота.
На "вие" сте все още със смъртта.
И значи време е да вдигнеш котва
и да разпънеш всичките платна.
Последното ти плаване започва.
Навлизаш в пролива си от мечти.
Отвеждащ към небе - бездънна пропаст,
осеяна със шамандури от звезди...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
, а и поезията обожава да се обича с черното
