vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
13 июл. 2014 г., 18:41  

По Магелан 

  Поэзия » Философская
878 2 20

(този текст се публикува с любезното разрешение на Черен Джак 12)

 

 

Миниран си със себе си навярно
в живота монотонен, без следи.
Две точки свързваш само по случайност
чрез почерка си непростимо крив.
Не случи на любов, а на раздели -
рекорд постави, за да си стоик.
И на Персей с летящите сандали
за ходещите стана по-велик.
Амбиция отвътре те изгаря -
да полетиш над синия безкрай.
Да хвърлиш поглед зад онази вяра,
която надживява всеки край.
Сега не си на "ти" с живота.
На "вие" сте все още със смъртта.
И значи време е да вдигнеш котва
и да разпънеш всичките платна.
Последното ти плаване започва.
Навлизаш в пролива си от мечти.
Отвеждащ към небе - бездънна пропаст,
осеяна със шамандури от звезди...

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно е! Впечатли ме!
  • Добре завърнала се, Северина! Помислих, че си "отлетяла" като прелетна птица /на север, или на юг - според случая и според любимата ти абревиатура/. Нищо, сега и без да си отварям прозореца, предполагам, че ще полъхне свеж въздух, ако не в стаята ми, то поне в сайта.
    Мерси за милия ти коментар. Искрено съм трогнат.

    Твой: Мисана
  • „Сега не си на "ти" с живота.
    На "вие" сте за щастие с' смъртта.“ - любима част (макар цялото да е великолепие)
    Ама някак твърде мрачен си ми станал напоследък... Нищо, то е нужно за светлината , а и поезията обожава да се обича с черното
    Светлина ти пращам - ИНАСЕВЕРИНАЮГ
    П.С.: Съветвам те да си отвориш прозореца - да влезе малко чист въздух, преди да е станало твърде задушно (:
  • Благодаря ти, Миночка! Трогнат съм от посещението ти и от хубавото пожелание.
    И на теб желая същото!

    Твой: Мисана
  • И значи време е да вдигнеш котва
    и да разпънеш всичките платна.
    Попътен вятър и прекрасни земни мигове!
  • Благодаря ти от сърце, Али! Трогнат съм от хубавите ти думи, а най-вече от великолепното ти стихотворение!
  • „Да хвърлиш поглед зад онази вяра,
    която надживява всеки край.“
    Аплодисменти за стихотворението, Младен, и още толкова за финала!
  • От сърце ви благодаря: Райна, Ивон, Никола, Радост, Дочка, Камене и Росене!
    Трогнахте ме с вниманието си и с толкова хубавите си думи.

    Желая ви нови творчески изяви и железно здраве!

    Ваш: Мисана
  • Прекрасен стих и може би начин да изкажеш универсалната истина.Аз така го разбирам.ПОЗДРАВ!РОСЕН
  • "Отвеждащ към небе - огромна пропаст,
    осеяна със шамандури от звезди..."

    Великолепно е!Аплодисменти и от мен!
  • много красив стих!
  • Прекрасно стихо, Мисана!Финала /последните четири стиха/
    е впечетляващ!Страхотен си!Сърдечни поздрави!
  • Харесах пролива от мечти! С поздрави, Мисана!
  • Мерси, Санвали! Радвам се и съм трогнат, че хареса това кратко и скромно стихотворение и че каза хубави думи за него.

    Боншанс през новата седмица!

    Твой: Мисана
  • Тези, които поемат по Пътя на себепознанието минават през различни вътрешни "мини". За да си този - вътрешен откривател - е нужно постоянство, собствени сили, вяра...

    Финала ти ме остави без думи:

    "Навлизаш в пролива си от мечти.
    Отвеждащ към небе - огромна пропаст,
    осеяна със шамандури от звезди..."

    Поздрави, Младен и вдъхновена седмица!
  • 1. Благодаря ти, Кети за прочита и за изразеното толкова топло отношение към стиха ми!

    2. Мерси, Маги! Изразила си в стих едно чудесно видение!

    3. Благодаря, Ивелина! Мисля, че скритото за всеки един от нас се различава.

    4. Мерси, Елица! Толкова много философско проникновение има в коментарните ти редове. Съумяла си да навлезеш в голяма дълбочина по темата и да извлечеш главното от нея.
    А стихът ти е направо разкошен. Винаги си ме впечатлявала силно с това, как само с няколко точни реда изстрелваш мисли и настроения, перфектно кодирани и звучащи като неземна мелодия. Това си е само твой патент и те откроява от всички останали поетеси.

    Благородни приятели, мои! На всички вас съм признателен, че прочетохте и оценихте това скромно стихотворение. Трогнат съм и ви благодаря от сърце!

    Искрено ваш: Мисана
  • Тук Лирическият е поел риска да бъде различен...
    Себепознанието и реалната самооценка за сили и способности му дават правото за съпоставка с великия мореплавател и откривател на нови земи - Магелан.
    Полетът на мечтите е също толкова величествен, защото води към едно Небе - пропаст.

    Като стилистика, творбата се откроява със силно метафоричния си изказ, чрез който се постига многопластово съдържание.
    Поезия на духовния полет!

    ***
    Вдигаш поглед и посока търсиш -
    към Небето, синия безкрай.
    Никнат ти крила. И се превръщаш
    не във птица, а в една мечта.

    Горе е съдбовна неизвестност.
    Лудост е да полетиш натам.
    Само вярата, че си неземен,
    стига, за да вършиш чудеса.

    Благодаря, Мисана!
    Поздрави!
  • Много ми хареса!
    Обхвана ме едно любопитство: Какво ли ни е скрил пролива от мечти?
    Искрен поздрав, Младене!
  • предпочитам...
    босонога и лека през съня
    да повървя... онзи сън
    където
    Пътя млечен
    към мечтите води...
    и звездите светли в очите ми
    да се оглеждат..
    под топлия гальовен поглед
    на месеца безмълвен...

    мисана...
  • Метафората от финалното изречение буквално ме взриви! Каква поезия - шамандури от звезди - прелест!
Предложения
: ??:??