По мокрите стъпки на дъжда
По мокрите стъпки на дъжда,
ще те потърся някъде в спомена
и боса в локвите от кал ще продължа
и ще оставя мъничка сълза отронена.
На спирката стоя в ноща - сама,
и пак вали - ръцете са студени,
дали ще минеш както някога така
и ще попиташ ли за мене?
Градът е пуст и мрачен в сивота,
без твоето лице в тълпата.
Усмихвам се на хората и търся теб сега,
но сякаш си изчезнал в сивотата.
Боли ме... но няма кой да разбере,
и няма кой да ме прегърне,
среднощ е... питам се къде си ти момче,
моите усмивки да ми върнеш.
Но ти не чуваш как те викам в съня
и снимката ти безпричинно гледам.
Заспивам и милион звезди - към теб летя
и сякаш този път ще е последен.
ще те потърся някъде в спомена
и боса в локвите от кал ще продължа
и ще оставя мъничка сълза отронена.
На спирката стоя в ноща - сама,
и пак вали - ръцете са студени,
дали ще минеш както някога така
и ще попиташ ли за мене?
Градът е пуст и мрачен в сивота,
без твоето лице в тълпата.
Усмихвам се на хората и търся теб сега,
но сякаш си изчезнал в сивотата.
Боли ме... но няма кой да разбере,
и няма кой да ме прегърне,
среднощ е... питам се къде си ти момче,
моите усмивки да ми върнеш.
Но ти не чуваш как те викам в съня
и снимката ти безпричинно гледам.
Заспивам и милион звезди - към теб летя
и сякаш този път ще е последен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ди Все права защищены
