12 abr 2006, 23:13

По мокрите стъпки на дъжда 

  Poesía
895 0 6
По мокрите стъпки на дъжда,
ще те потърся някъде в спомена
и боса в локвите от кал ще продължа
и ще оставя мъничка сълза отронена.

На спирката стоя в ноща - сама,
и пак вали - ръцете са студени,
дали ще минеш както някога така
и ще попиташ ли за мене?

Градът е пуст и мрачен в сивота,
без твоето лице в тълпата.
Усмихвам се на хората и търся теб сега,
но сякаш си изчезнал в сивотата.

Боли ме... но няма кой да разбере,
и няма кой да ме прегърне,
среднощ е... питам се къде си ти момче,
моите усмивки да ми върнеш.

Но ти не чуваш как те викам в съня
и снимката ти безпричинно гледам.
Заспивам и милион звезди - към теб летя
и сякаш този път ще е последен.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??