12.04.2006 г., 23:13 ч.

По мокрите стъпки на дъжда 

  Поезия
893 0 6
По мокрите стъпки на дъжда,
ще те потърся някъде в спомена
и боса в локвите от кал ще продължа
и ще оставя мъничка сълза отронена.

На спирката стоя в ноща - сама,
и пак вали - ръцете са студени,
дали ще минеш както някога така
и ще попиташ ли за мене?

Градът е пуст и мрачен в сивота,
без твоето лице в тълпата.
Усмихвам се на хората и търся теб сега,
но сякаш си изчезнал в сивотата.

Боли ме... но няма кой да разбере,
и няма кой да ме прегърне,
среднощ е... питам се къде си ти момче,
моите усмивки да ми върнеш.

Но ти не чуваш как те викам в съня
и снимката ти безпричинно гледам.
Заспивам и милион звезди - към теб летя
и сякаш този път ще е последен.

© Ди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??