По-мъдра си дори от Пенелопа
Към LYCKI: Десет дни, които обединиха света
Напрегнат беше онзи ден-
съдбата сипеше жарава
в чувствата, бушуващи у мен
без някакво съмнение да остава:
на път потеглях след минути,
но знаех - няма я душата ти гореща
и думите, от двамата не чути,
създаваха проблем за новата ни среща.
Надеждата преливаше в молба-
единствено, моментно възприятие:
да спреме негативната делба,
витаеща над нас като проклятие,
което ражда бесен егоизъм
и прави от човека звяр,
достигащ в Нет-а до цинизъм,
за който няма под небето цяр.
Когато любовта сърцето си загуби,
настъпва на живота края
и само ако почне пак да люби,
ще си възвърне прежната омая,
защото двойният обрат е равен на магия,
превръщаща душата в притеснена,
от бликаща от всякъде помия
с въпрос магията да бъде развалена.
Затуй с дарената от мене ваза
любов заложих в сърцето тъжно,
та цялата напираща омраза
в купона да почувства що е длъжно
в мъката си да направи
и, бродещо все още в тъмнина,
злокобното си чувство да забрави
в напиращи от мен талази светлина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены
