10 февр. 2009 г., 12:56

По мъжки

1.2K 1 18
Виното свърши,
жената е чужда.
Ех, не е лесно да бъдеш мъж!
Мислиш, че лъжа ли?
Мъжката нужда
няма насита от „нито веднъж”.
Ако не вярваш,
попитай стареца,
той да ти каже какво е мерак.
– За лудо вино
си дава палеца,
за младо либе – и двата крака.

Само когато
поседнеш в кръчмата,
с чаша в ръка и девойка в скута,
можеш юначно
да давиш мъката.
Ех, че е лесно да бъдеш мъж!
Но махмурлукът
те дебне в тъмното,
за да те сгащи на сутринта.
Що не остана
с жена си вкъщи?
Нека сега те боли глава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яким Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Продължавай с хубавите идеи.
  • Из тълковен речник:
    "Махмур" - Стара индийска болест, която трябва да се преболедува в уединение
    Това по въпроса с представянето за жена с махмурлук.
    Радвам се че си се усмихнала, това беше идеята
  • Усмихна ме!Но я си представи жена с махмурлук.Тогава сигурно ще ми се плаче,защото на мъжът му отива(само да не се случва често).Поздрави за хубавият стих!
  • "Я си представи колко мъже ще има по Земята без... два крака!" Не много, според мен, не се притеснявай Петя. Щото за Мъжа не е важно какво ще направи - важното е да се похвали

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....