10.02.2009 г., 12:56

По мъжки

1.2K 1 18
Виното свърши,
жената е чужда.
Ех, не е лесно да бъдеш мъж!
Мислиш, че лъжа ли?
Мъжката нужда
няма насита от „нито веднъж”.
Ако не вярваш,
попитай стареца,
той да ти каже какво е мерак.
– За лудо вино
си дава палеца,
за младо либе – и двата крака.

Само когато
поседнеш в кръчмата,
с чаша в ръка и девойка в скута,
можеш юначно
да давиш мъката.
Ех, че е лесно да бъдеш мъж!
Но махмурлукът
те дебне в тъмното,
за да те сгащи на сутринта.
Що не остана
с жена си вкъщи?
Нека сега те боли глава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Продължавай с хубавите идеи.
  • Из тълковен речник:
    "Махмур" - Стара индийска болест, която трябва да се преболедува в уединение
    Това по въпроса с представянето за жена с махмурлук.
    Радвам се че си се усмихнала, това беше идеята
  • Усмихна ме!Но я си представи жена с махмурлук.Тогава сигурно ще ми се плаче,защото на мъжът му отива(само да не се случва често).Поздрави за хубавият стих!
  • "Я си представи колко мъже ще има по Земята без... два крака!" Не много, според мен, не се притеснявай Петя. Щото за Мъжа не е важно какво ще направи - важното е да се похвали

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....