По-нежна си и от коприна.
Да те докосна аз не смея.
Потъвам в красота префина.
Студенината ми замина,
че ти си топъл лъч, копнея.
По-нежна си и от коприна.
Усмивка, устни с дъх – малина
опиват с лъх... мечта... лелея.
Потъвам в красота префина.
Очи вълшебни – цвят в градина
пленяват взора ми и зрея.
По-нежна си и от коприна.
Коси разпуснала... лавина
в душата ми е и жарея.
Потъвам в красота префина.
Снагата чудо е... Богиня!!!
О, Господи, ще полудея!
По-нежна си и от коприна.
Сърцето бие... Ах, картина
от рая как да проумея?
По- нежна си и от коприна.
Потъвам в красота префина...
© Асенчо Грудев Все права защищены