10 нояб. 2020 г., 01:05  

По-нежна си и от коприна

953 2 6

По-нежна си и от коприна.

Да те докосна аз не смея.

Потъвам в красота префина.

 

Студенината ми замина,

че ти си топъл лъч, копнея.

По-нежна си и от коприна.

 

Усмивка, устни с дъх – малина

опиват с лъх... мечта... лелея.

Потъвам в красота префина.

 

Очи вълшебни – цвят в градина

пленяват взора ми и зрея.

По-нежна си и от коприна.

 

Коси разпуснала... лавина

в душата ми е и жарея.

Потъвам в красота префина.

 

Снагата чудо е... Богиня!!!

О, Господи, ще полудея!

По-нежна си и от коприна.

 

Сърцето бие... Ах, картина

от рая как да проумея?

По- нежна си и от коприна.

 

Потъвам в красота префина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така се пише. Само трябва да се разменят местата на последните два стиха.
  • Извинявам се... 😊
    Намерих и един виланел на английски език, в който рефрените са разположени така, както казва Г - н Тенев...
    Сега се обърках...
    Вече не съм сигурна, че знам как се пише тази строга форма...
  • При моят виланел /"Две - три капчици "Мерло""/рефрените са разположени по същия начин...
    Също така разгледах и някои примери и установих, че и при примерите рефрените се редуват... 🙂
  • Г-н Тенев е прав, теоретично. Но аз реших да редувам рефрените равномерно. Може би не трябваше да го категоризирам като строга форма.
  • На финала двата рефрена трябва да си сменят местата.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...