ПО НЕВОЛЯ
Прибирам се в дълбокото на нищото.
Очите ми прескитали са скитници.
Простих ти всяка прошка, а излишното -
посях го... във устите на завистници.
Докоснах се до болката от щастие -
променяща безбрежните одежди.
Разкъсана от шепот на зачатие...
от бременност със хиляди надежди.
Удавих се във бъклица... с въздишките -
бълбукащи сред хилядите "Сбогом".
Кънтяха от затишие... преструвките
и в тази тишина умряха... словом.
Сега ще се сбогувам със последната
частица - Теб... и пак ще съм щастлива.
Тогава всяка болка във сърцето ми
навярно някой друг ще излекува.
И знам, ще бъдеш моето проклятие,
но в делник и по празник ще се моля.
Ще стискам във ръката си разпятие,
а Теб ще споменавам... по неволя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
