Прибирам се в дълбокото на нищото.
Очите ми прескитали са скитници.
Простих ти всяка прошка, а излишното -
посях го... във устите на завистници.
Докоснах се до болката от щастие -
променяща безбрежните одежди.
Разкъсана от шепот на зачатие...
от бременност със хиляди надежди.
Удавих се във бъклица... с въздишките -
бълбукащи сред хилядите "Сбогом".
Кънтяха от затишие... преструвките
и в тази тишина умряха... словом. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация