Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137

17 апр. 2007 г., 14:40

ПО ПЛАДНЕ

Поэзия

866 0 18

ПО ПЛАДНЕ

Тече край него пъстрата река

от минувачи в подлеза по пладне...

Във шепичка присвило е ръка

момиче малко със очички жадни...

Оставям кротко дан против глада

и сядам тъжен в барчето отсреща...

Кафето ми горчи... Ще заведа

това дете да си похапне нещо...

Но виждам мигом - костюмиран тип

без срам изпразва джобчетата детски...

И осъзнавам: работа в екип...

О, много ми дойде това за днеска!...

И колко често нашите мечти

ограбват, без дори да ги описват...

Дали на онзи Господ ще прости?...

Или по пладне ангелите липсват...

Ванилин Гавраилов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Така е, Светлана. С много неща съм се сблъсквал и вече са малко онези, които биха ме изненадали... Благодаря ти за коментара! Приятен остатък от деня!

2007-04-19T12:11:50+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Едно момченце ме помоли да му дам парички за билет,че си ги е изгубил и не може да се прибере.Веднага си помислих,ако това се случи на мое дете...И му дадох като на свое,за да не се тревожи майка му. И след малко влизам в близкия магазин и "моето" момче с още едно,весели си избират лакомства.Накарах го да ми върне парите,защото няма да повярвам на някое дете,което наистина има нужда да се прибере у дома. Тъжен,истински стих!!!

2007-04-19T08:41:58+03:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря, Зоя! Приятен остатък от деня!

2007-04-18T14:34:12+03:00
juliet007 (Эоя Михова)

Браво!

2007-04-18T13:40:59+03:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря ви от сърце, Ведрин, Христо, Веске, Безжичен, Анета и Дакота! Животът около нас е пълен с мъка!...

2007-04-17T22:44:49+03:00

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬