ПО ПЛАДНЕ
ПО ПЛАДНЕ
Тече край него пъстрата река
от минувачи в подлеза по пладне...
Във шепичка присвило е ръка
момиче малко със очички жадни...
Оставям кротко дан против глада
и сядам тъжен в барчето отсреща...
Кафето ми горчи... Ще заведа
това дете да си похапне нещо...
Но виждам мигом - костюмиран тип
без срам изпразва джобчетата детски...
И осъзнавам: работа в екип...
О, много ми дойде това за днеска!...
И колко често нашите мечти
ограбват, без дори да ги описват...
Дали на онзи Господ ще прости?...
Или по пладне ангелите липсват...
Ванилин Гавраилов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени