17 abr 2007, 14:40

ПО ПЛАДНЕ

  Poesía
868 0 18
 

ПО ПЛАДНЕ


Тече край него пъстрата река

от минувачи в подлеза по пладне...

Във шепичка присвило е ръка

момиче малко със очички жадни...


Оставям кротко дан против глада

и сядам тъжен в барчето отсреща...

Кафето ми горчи... Ще заведа

това дете да си похапне нещо...


Но виждам мигом - костюмиран тип

без срам изпразва джобчетата детски...

И осъзнавам: работа в екип...

О, много ми дойде това за днеска!...


И колко често нашите мечти

ограбват, без дори да ги описват...

Дали на онзи Господ ще прости?...

Или по пладне ангелите липсват...


Ванилин Гавраилов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, Светлана. С много неща съм се сблъсквал и вече са малко онези, които биха ме изненадали... Благодаря ти за коментара! Приятен остатък от деня!
  • Едно момченце ме помоли да му дам парички за билет,че си ги е изгубил и не може да се прибере.Веднага си помислих,ако това се случи на мое дете...И му дадох като на свое,за да не се тревожи майка му. И след малко влизам в близкия магазин и "моето" момче с още едно,весели си избират лакомства.Накарах го да ми върне парите,защото няма да повярвам на някое дете,което наистина има нужда да се прибере у дома. Тъжен,истински стих!!!
  • Благодаря, Зоя! Приятен остатък от деня!
  • Браво!
  • Благодаря ви от сърце, Ведрин, Христо, Веске, Безжичен, Анета и Дакота! Животът около нас е пълен с мъка!...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...