enfant (Ивелина)
33

9 мар. 2010 г., 20:05

По приятелски...

Поэзия

877 0 2

Нали си бяхме обещали с тебе

само приятели да бъдем.

Нали оставихме назад, каквото беше

и към новото начало поотделно поехме...

Кажи ми, приятелю, тогава къде ме водиш тази нощ

и твоят поглед защо пронизва като остър нож?

Отдавна помня уханието твое, изгарящо,

за греховете наши от миналото, то припомнящо...

И когато кротко ме погалиш, преди да си отидеш,

не ми признавай нищо, думи излишни не търси.

Аз искам само твойта близост да оставиш -

онази, дето скрита тлее тихо в нашите души...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0