По приятелски...

Poetry

870 0 2

Нали си бяхме обещали с тебе

само приятели да бъдем.

Нали оставихме назад, каквото беше

и към новото начало поотделно поехме...

Кажи ми, приятелю, тогава къде ме водиш тази нощ

и твоят поглед защо пронизва като остър нож?

Отдавна помня уханието твое, изгарящо,

за греховете наши от миналото, то припомнящо...

И когато кротко ме погалиш, преди да си отидеш,

не ми признавай нищо, думи излишни не търси.

Аз искам само твойта близост да оставиш -

онази, дето скрита тлее тихо в нашите души...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

patenceto (Надя Георгиева)

Хубаво пишеш! Искрено..

2011-04-08T19:58:51+03:00
angel4eto_sl (Ангелина)

много е хубавко поздравления

2010-03-11T19:40:15+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0