По приятелски...
Нали си бяхме обещали с тебе
само приятели да бъдем.
Нали оставихме назад, каквото беше
и към новото начало поотделно поехме...
Кажи ми, приятелю, тогава къде ме водиш тази нощ
и твоят поглед защо пронизва като остър нож?
Отдавна помня уханието твое, изгарящо,
за греховете наши от миналото, то припомнящо...
И когато кротко ме погалиш, преди да си отидеш,
не ми признавай нищо, думи излишни не търси.
Аз искам само твойта близост да оставиш -
онази, дето скрита тлее тихо в нашите души...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Всички права запазени
