22 июн. 2024 г., 10:06

По пътя 21

336 0 1
       П О  П Ъ Т Я  21

 

Мечтите за това, което нямаш,

нека не пречат на Радостта от това, което имаш,

само тогава ще усетиш Божието рамо,

а след това селфи с Него можеш,да снимаш.

 

Това селфи е видимо сал за Душата,

която гледа със фини очи

и пие Амброзия от Свещения Граал до край,без остатък,

ако Господ приживе в Лоното Си я приюти.

 

30.05.2024г. гр. Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не слагайте в подкатегория "Свободен стих" стихотворенията си. Личи си, че не са случайни попадения римите в тях, а съвсем съзнателно търсени в кръстосана римна схема. Всеки път премахвам подкатегорията "Свободен стих". Не си четете съобщенията, затова пиша тук.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...