27 июн. 2024 г., 07:42

По пътя 25

328 0 0

         П О П Ъ Т Я 2 5

 

За идеята как да се пише,

много автори са говорили,

аз знам само,че без намесата Свише,

напразни са всичките спорове.

 

Написаното трябва да е подплатено,

а не надъхано само с мерак,

с който да подскача патетично и вдъхновено

по бялата нива в плитка бразда.

 

Дори за Миналото да пишеш,

трябва да съзираш следите му в бъдещ ракурс,

в Настоящето да усещаш отминалото му дишане,

перото,за да отстоява посоката и верния курс.

 

30.05.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...