27 jun 2024, 7:42

По пътя 25

  Poesía
332 0 0

         П О П Ъ Т Я 2 5

 

За идеята как да се пише,

много автори са говорили,

аз знам само,че без намесата Свише,

напразни са всичките спорове.

 

Написаното трябва да е подплатено,

а не надъхано само с мерак,

с който да подскача патетично и вдъхновено

по бялата нива в плитка бразда.

 

Дори за Миналото да пишеш,

трябва да съзираш следите му в бъдещ ракурс,

в Настоящето да усещаш отминалото му дишане,

перото,за да отстоява посоката и верния курс.

 

30.05.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...